iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


Роман с четири корици говори на езика на цветята


"Езикът на цветята" на Ванеса Дифенбо е роман за изгубената надежда, за страха от новото начало... и за несъвършената, но вечна любов.


image


Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават романтични послания: жълт нарцис – ново начало и надежда, индийски лотос – душевна чистота, червена роза – любов, вероника – вярност и всеотдайност, мъх – майчина обич...

За книгата
Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове – едно непогалено и необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. Постепенно обаче научава езика на цветята и чрез тяхната символика изразява отношението си към хората.
На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със същата съдба. Все така дива и непокорна, тя страни от всички. Доверява се единствено на цветята и създава свой малък оазис – прекрасна тайна градинка в парка, където прекарва нощите си... Скоро местна цветарка открива таланта й и й предлага работа. Виктория осъзнава, че има дарба, с която може да помага на хората. Чрез цветята, които избира за тях, тя връща в живота им това, от което се нуждаят, докато загадъчният продавач от борсата за цветя я предизвиква да открие от какво се нуждае самата тя – от прошката на една също изстрадала жена и от нейната топла прегръдка, от вяра в себе си, от любовта на едно чисто сърце и от ново начало...
Тази изпълнена с надежда, великолепна книга е за всяко наранявано някога сърце. Ванеса Дифенбо ни разказва вълнуваща история за намирането на пътя към дома, дори след като си изгорил всеки мост зад себе си, за прошката и изкуплението, за силата да се научиш да обичаш и да се доверяваш на хората отново. Нейните герои не са съвършени, майчинството не е съвършено и любовта не е съвършена, но е вечна.
За първи път в България една книга излиза с четири корици, всяка от които предава чрез езика на цветята най-важните послания на романа: жълт нарцис за ново начало и надежда, индийски лотос за душевна чистота, червена роза за любов, вероника за вярност и всеотдайност.
Във всяка книга има талон за участие в томбола. Четирима човека ще спечелят по един красив букет от цветя по избор, изработен от бутик „Здравец”. Те ще могат да отправят към някого послание чрез езика на цветята.

Ванеса Дифенбо за способността да обичаш

Ванеса Дифенбо използва собствения си опит в системата на приемните семейства за написването на дебютната си книга „Езикът на цветята”, но успява да отиде отвъд конкретния социален проблем и да създаде един прекрасен роман за любовта.



Ванеса споделя, че голямото й желание е било да опише по-реалистично емоционалното пътуване на дете, което е било наранявано непрекъснато и сега, вече млада жена, се учи да живее и да вярва отново на хората.
Основна тема в романа е възможно ли е някой да се промени с възрастта, или сме трайно и окончателно моделирани от детството си. Ванеса обяснява, че се вълнува от същността на разстройството на привързаността – психологично състояние, повлияващо деца, които не могат да се привързват към друг човек заради липсата на грижи, пренебрегването и тормоза, на които са били подложени в ранна възраст.
Самата Дифенбо е била свидетелка на това от първо лице – като приемен родител. Споменава за конкретно младо момиче, за което са се грижили: „Ние наистина я обичахме, но в един момент просто осъзнахме, че тя не ни обича – не че не искаше, а просто не можеше. Много мислих за това. Всяко решение, което съм вземала в живота си, е било свързано с любовта – или съм я търсила, или съм се опитвала да я задържа, или съм била повлияна от нея. Какво ли щеше да бъде да живееш, без любовта да бъде твоята пътеводна звезда?”
Дифенбо както героинята си проявява интерес към цветята. „Винаги съм се интересувала от символиката на цветята. Първата сцена, която написах, бе как Виктория отива на цветната борса и там има млад мъж, който я гледа странно. Тя не казва нищо, защото не обича да говори, не обича да бъде наблюдавана, не обича да я докосват, но седмица по-късно се появява на борсата с рододендрон, който означава „внимавай”. Виктория намира утешение в този език, защото никой не го разбира и така тя не може да бъде наранена от евентуалната реакция на хората”.
Пътуването на Виктория към щастието е изключително трудно. За всяка положителна стъпка, която прави, отстъпва две крачки назад - поведение, което е била принудена да следва в детството си, за да оцелее. „Но в края, казва Дифенбо, все пак изплува идеята, че човек може да се промени и да превъзмогне най-тежките травми от детството си.”


Ванеса Дифенбо със семейството си

Дифенбо започва да пише сериозно у дома си след раждането на собствените й две деца. Първият вариант на „Езикът на цветята” е завършен за шест месеца, най-вече „по време на кратките дремки на децата, за около час и половина на ден”, но след това претърпява доста сериозни промени, за да се превърне в романа, който обиколи целия свят. Дифенбо е изненадана от успеха, но както споделя: „Историята за опита да се научиш да обичаш и да се доверяваш отново на хората, явно е по-универсална, отколкото мислех.”

Издателска къща КРЪГОЗОР

Българска следа в романа „Езикът на цветята”
Лъчезар Николов от Харвардския университет за предизивикателството да създадеш речник на цветята

Вече сме на последните страници от нашумялата книга на Ванеса Дифенбо „Езикът на цветята”. Стигаме до мястото, където авторката изказва благодарности на няколко човека и изведнъж погледът ни се спира на изречението – „и на Лъчезар Николов от Харвард”. Името звучи като българско и решаваме да проверим кой се крие зад него, какво е участието на този човек в една от световните литературни сензации от последната година.



Лъчезар Николов заминава за Харвард преди 9 години. Занимава се с биология от малък и след като започва обучението си в университет в София, преценява, че има нужда от повече предизвикателство. Прехвърля се в департамента по молекулярна и клетъчна биология в Харвард, за да завърши бакалавърската си степен, и в момента приключва дисертацията си в департамента по организмова и еволюционна биология там. Фокусът на изследванията му е растителното разнообразие и генетичните механизми, които го определят. Работи с растението с най-големия цвят на света, Рафлезия, и работата го е отвеждала на интересни места по цял свят - от Северен Куинсланд в Австралия, през Бразилия и Коста Рика, до Борнео и Тайланд. Казва, че освен научната част, възможността да посещава тези отдалечени места винаги го е зареждала неимоверно с енергия и вдъхновение.
Молим Лъчезар да ни разкаже как името му се е озовало на страниците на книгата, каква точно е била ролята му в създаването на текста.
„Преди 2 години Ванеса Дифенбо направи запитване в департамента, където работя, за консултация във връзка с книгата й „Езикът на цветята”, която пише. Стана ясно, че проектът се върти около езика на цветята и това ми стана много интересно. Допадна ми викторианският привкус и деликатност, а и това, че в книгата цветята говорят, че те са пратеници, които носят най-различни послания. Ванеса настояваше да придаде научна достоверност на своя речник на цветята, който сега е публикуван на края на книгата.”
Молим Лъчезар да ни разкаже по-подробно за речника и символиката на цветята.
„Освен тривиални имена, които са различни в различните страни и дори региони в дадена страна, всички живи организми на планетата притежават и латинско име, което е уникално, започва той. Всички разпознаваме великденчето, нали? Оказва се, че с това име са наречени две напълно различни растения. Ние, хората които се занимаваме с растителното разнообразие, сме особено чувствителни към такава двузначност и поради това използваме латинските им имена - видове от род Veronica и род Lamium. Така не настъпвa объркване. Ванеса ме помоли да добавя именно тези латински имена към речника. В някои случаи се налагаше да преценим кои точно растения съответстват на тривиалните имена (викторианските речници включват само такива) - тази част от задачата беше особено интересна, защото предполага и известна доза творчество при решаването на объркани лингвистично-ботанически казуси.”
Работата по създаването на въпросния речник на цветята, около който се развива голяма част от историята в „Езикът на цветята”, не беше никак лесна. Налагаше се да се насочват и преводачите (книгата е издадена на много езици) при двузначност на тривиалните имена на съответния език. Освен това и авторката, и Лъчезар е трябвало да са сигурни, че растенията от речника могат да бъдат открити и фотографирани в Северна Калифорния, където се развива действието. „Това внимание към детайла и желанието разказът да бъде максимално достоверен направиха работата ми с Ванеса много приятна, казва Лъчезар Николов. Да работиш с някого, който се вълнува от това, което ти правиш, да иска да научи повече, особено ако става въпрос за цветя, е много вълнуващо и зареждащо.”
Лъчезар Николов се познава лично с Ванеса Дифенбо. „Обсъждали сме езика на цветята на чаша чай и винаги съм се впечатлявал от вниманието, което тя му отделя. Очарованието на историята, която разказва, не е само в елегантния символизъм човек да се изразява с малки букетчета цветя, но и в достоверността на това, за което пише. Може би знаете, че Ванеса е също приемен родител и съм сигурен, че в книгата има голяма доза лични впечатления от системата на приемните семейства в Щатите, от Калифорния, откъдето е Ванеса, и тези впечатления, съчетани с нейната обич към цветята правят разказа много истински.”
Питаме го какво може да ни разкаже за научната обосновка, която стои зад символиката на различните цветя. Имали ли са някакви основания викторианските автори на подобни речници да изберат едно или друго значение, как са стигнали до конкретната символика на цветята?
„За хората е важно да намират смисъл в това, което правят, в света около нас. Естествено е да антропоморфизираме. Не съм сигурен, че има основания дадено растение да значи нещо определено, по-скоро това е резултат от голяма доза случайност, от дрифт. Обаче веднъж приети, тези значения са се запазили, защото са били използвани от всички. Все пак формата на цвета, общата биология на растенията, етноботаниката сигурно са представили базата за тези значения. Сещам се за един пример, който обсъждахме с Ванеса и ми се струва подходяща илюстрация. Нарцисът във викторианските речници фигурира два пъти, веднъж като ново начало и веднъж като самовлюбеност. Легендата за Нарцис, който се удавил, любувайки се на собствения си образ, и после се превърнал в цвете, вероятно е в основата на второто значение. Растението от легендата е най-вероятно Narcissus poeticus - бял, с ниска коронка, обрамчена в червено. От друга страна, нарцисът е едно от първите цветя през пролетта, сякаш епитомия на новото начало (също като кокичето - надежда). Тогава обаче сигурно става въпрос за друг вид нарцис, Narcissus pseudonarcissus, който е жълт, с по-висока коронка. Така, за да се избегне объркване, се създава единен език на цветята, чрез който хората да общуват пълноценно.
Всички ние имаме нужда да си говорим повече - за да вървим заедно в една посока, да открием общите неща, които ни радват и вдъхновяват, да изгладим различията. Ако езикът на цветята може да помогне на това, какво по-хубаво, пита накрая Лъчезар, и ние няма как да не се съгласим с него.

ИК „Кръгозор” в подкрепа на приемната грижа

Пет процента от коричната цена на всяка продадена книгата „Езикът на цветята” ще бъдат дадени в подкрепа на приемната грижа в България.

Повечето хора днес (ако не и всички) мечтаят да променят нещо в този свят, но много малко успяват. Искаме да видим „големите неща“, „големите промени“. Чудесата , на които всички да се възхитят.
Промяната на света започва не само от грижите, които полагаме за нашите деца, но и за тези, които нямат шанса да са се родили в семейство, което да може да се грижи за тях. Виждаме ги всеки ден и се чудим защо ли някой би ги изоставил, но рядко се сещаме, че ние самите можем да направим много повече за поне едно от тях.
Когато даваш шанс на едно дете за ново начало, ти не само променяш неговия живот, но и този на една цяла нация за поколения напред.
Когато погледна изоставено дете, си мисля не защо е било отхвърлено или какви са били родителите му, а какво мога аз да направя днес, тук и сега, за да му дам възможност за по-добър и смислен живот. И го правя не заради самия мен, а заради това, което то ще даде като пример и модел за бъдещето на тази нация.
Децата са на всички в това общество, независимо дали ни харесва или не, и не ни трябва много, за да направим малката крачка към голямата промяна.

Мирослав Долапчиев, председател на Националната асоциация за приемна грижа в България

Издателство „Кръгозор” винаги се е стремяло да дава да читателите си не само книги, но и преживяване, целта ни е била да провокираме реакция и да бъдем полезни на обществото. Рядко обаче сме попадали на книга, която да е предизвиквала толкова силни емоции в нас като „Езикът на цветята”. Рядко сме откривали текст, който да ни вдъхне вярата, че една книга може да промени света и възгледите на хората. Както промени и нас.
Излизането на една хубава книга само по себе си е събитие, но когато тази книга те предизвика да направиш нещо добро, да застанеш зад кауза, то тогава ние, като издатели, чувстваме, че сме изпълнили нашата мисия, помага ни да вярваме в това, което правим.
Какви са нашите цели?
Да обърнем вниманието на хората, организациите и правителството към проблема с еманципацията на младежите, които излизат от институциите и приемните домове.
Да провокираме създаването на мрежи за подпомагане на младежите и в България, каквато е Camellia Network на Ванеса Дифенбо в САЩ.
Практиката ни е показала, че когато един сериозен проблем бъде представен пред обществото чрез положителни примери – каквато е дейността на основаното от Ванеса Дифенбо движение, и на разбираем език хората са по-склонни да се вслушат и да реагират.
Както казва и самата Ванеса, „ние вярваме, че нашият модел може не само да промени съдбата на младежите, излизащи от домовете и приемните семейства, но също и начина, по който възприемаме отношенията помежду си като граждани на нашето общество”.



2012-10-09 | Култура |

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 195 Вчера 263
Общо 279756 за 2161 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.