iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


hot! За Париж с любов...


Всяко пътуване извън пределите на родината ни променя. Независимо накъде сме тръгнали и в каква посока. Дали крайната ни точка е някой мегаполис или малко селце, съхранило непокътнати своите традиции и култура. Абсолютно съм на мнение, че промяната винаги е за добро, тъй като тя се изразява в разширяването на кръгозора ни, променя гледната ни точка за света, както и начина, по който възприемаме нещата около нас. Всичко това ни прави по-добри и по-толерантни като хора.

image


Париж със сигурност е от градовете, който няма как да не ти въздейства. Той те посреща толкова гостоприемно, че само след няколко прекарани часа из булевардите и павираните улички се чувстваш като част от него. Да... с хубавото лесно се свиква.

Усещане за вкус, стил и красота
Няма как да не ти допадне прекрасния аромат на топли кроасани, който те улавя за носа и те води направо към тях. Да не говорим за стилно подредените витрини на сладкарничките, където „строените” един до друг сладкиши изглеждат като произведения на изкуството. Всички магазинчета са направени с вкус и стил. Отвсякъде си личи усета и отношението на французите към красивото. Прави ми впечатление, че всички са любезни един към друг и няма място, където да вляза – било то в магазин за сувенири или пък в някое кафе, откъдето да си вземем палачинки с Nutela (защото друг шоколад не признават) и да не ни поздравят с „Бонжур”, придружено задължително с усмивка. Как да не ти стане приятно. Тук съжителстват хора от различни раси и националности и с времето са се научили да бъдат мили едни към други. Както и към непрекъснатите потоци от туристи. И си живеят добре...



Парижани са ненатрапчиво елегантни, стройни (хората с наднормено тегло са рядкост) и стилни хора. Независимо от възрастта им са спретнати и поддържани и наистина ти е приятно да ги наблюдаваш как изискано се хранят в хубавите ресторантчета. По това време на годината почти не можеш да видиш парижанин без шал на врата, което донякъде се обяснява с променливото време, но все пак е и въпрос на стил.

Правилата са си правила и трябва да бъдат спазвани
Париж е място, където хората си уважават законите и им се подчиняват. Полицаите са в такива униформи, че ти иде да застанеш мирно само като ги видиш. Дори контрольорите в автобуса са едни изтупани - в тъмносини костюми, гледат с такова самочувствие и вдъхват такъв респект, че направо се почувствах щастлива, че имам билетче. (Тук да не забравя да вметна, че шофьорът на въпросния автобус през цялото време докато се возихме си свиркаше жизнерадостна мелодийка, въпреки мрачното и дъждовно време навън). Въпросът с паркирането е решен така, че хората могат да спират само на обозначените за това места и го няма нашето спиране „кой където свари”. В най-гъсто населената столица в Европа, в момента, в който седнеш в колата на тръгване отнякъде вече някой „ти диша във врата”, за да спре на твоето място, но винаги ще те пита с усмивка дали тръгваш. Има си специални места за паркиране на велосипеди и ако си позволиш да „стъпиш” върху тях се готви да отнесеш солена глоба. Колите са предимно малки и маневрени, което не е странно за гъсто населения град. Движейки се с кола обаче очите ти трябва да са на четири, тъй като и отляво и отдясно непрекъснато минават велосипедисти и жени и мъже на мотопеди, които са неизменна част от движението по всяко време. От поведението им на пътя си личи, че са свикнали другите участници в движението да се съобразяват с тях. Доста ме впечатлиха правещите джогинг по парижките улици и булеварди хора. В спортни екипи и със слушалки в ушите те тичат за да поддържат форма независимо от това какво е времето навън, дали вали, колко е часа, дали е тъмно или светло. И по улици и по булеварди. Тича се постоянно.



Храна както за тялото, така и за душата
Париж е град, в който не можеш да скучаеш. Непрекъснато се случва нещо и дори да искаш няма как да обхванеш всички събития. Хората се интересуват от култура, а така възпитават и децата си от малки. На няколко пъти разглеждайки различни забележителности около мен забелязвах групи деца – ученици в началните класове. Честа гледка са и големите опашки за кино.



Париж е град, в който не можеш да се загубиш. Табелите са навсякъде. И въпреки че трудно се намират парижани, които говорят английски, нямаше човек, дори и в проливния дъжд, който да ме подмине и на френски (въпреки че аз не разбирам) и с помощта на ръцете си да се опита да ми обясни посоката на улицата, която търся.
Париж е град, в който няма как да не се насладиш на храната. Всяко едно ястие представлява неустоимата комбинация от прекрасен аромат и безупречен вид. За малкото време, което бях не мога точно аз да си позволя да давам оценки по отношение на френската кухня, но нещата, които опитах бяха с неповторим аромат и много вкусни, за което не съм имала и доза съмнение. Всеизвестно е, че французите са най-големите кулинари. Освен всичко останало, свидетелство за това са и винаги препълнените ресторанти...

Забележителностите са на всяка крачка
Колкото до забележителностите в Париж те са безкрайно много... А за тези места, които посетих, всички сме чували достатъчно... Така че с по няколко думи и...снимки, разбира се. Една от най-грабващите сърцето гледки в Париж това са корабчетата, които разхождат туристите по Сена. Без тях градът не би бил същият.



В Лувъра имах кратка "схватка" с група японски туристи пред картината на Мона Лиза, която завърши с успех, т.е. със снимка до известната творба. На Айфеловата кула забравих за страха си от високото (макар че имах чувството, че подът под мен се движи, което е абсолютно невъзможно, като се има предвид доста масивната постройка, ама пусти страх...) благодарение на зашеметяващата гледка. Да видиш цял Париж като на длан е изживяване, което определено си заслужава и не може да се опише с думи.



Не пропуснах да се снимам в градината „Тюйлери” – най-старият парк в Париж на фона на прекрасно поддържаните цветни градини и красиви фонтани. Качих се на най-високата сграда в Париж - Монпарнас (единствената, която е на нивото на Айфеловата кула – цели 56 етажа!) от където можехме да разгледаме отвисоко целия град и също така в продължение на няколко минути да наблюдаваме светещите лампички на Айфеловата кула (всяка вечер точно в 20:00 часа за десетина минути свети цялата Айфелова кула или по-точно хилядите лампички, с които е украсена). Разгледах музея „Орсе”, разположен в преустроена бивша гара, съдържащ предимно произведения на импресионисти. Разходих се по Шанз Елизе и, разбира се, се щракнах за спомен. Минах под Триумфалната арка. Посетих Версайския дворец – огромния замък с парк на Луи XIV, чийто градини са повече от впечатляващи.




Разходих се из внушителната сграда на готическата катедрала Нотр Дам. Видях Пантеона и Сорбоната...





И съвсем не съм видяла всичко... Има още много. Но... следващия път. Защото искам отново да се насладя на така уютните парижки улички, чийто ресторантчета те приканват на всяка крачка, да се разходя по големите булеварди, по които крачат хиляди туристи, попиващи духа на града, да опитам поне още няколко специалитета и да разгледам местата, за които не ми остана време, защото Париж е място, където искаш да се върнеш...


2012-10-20 | Hot&Cold | Автор: Диана Георгиева

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 417 Вчера 437
Общо 306825 за 2286 дни
Най-много 449 на 17.11.2018 (23:53)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.