iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


В прегръдката на Везувий


Обичате моцарела? Неапол е мястото, където може да вкусите оригинала. Регион Кампания, столица на който е Неапол, е най-големият производител на моцарела в Италия. Това свежо сирене се прави от биволско мляко и има трайност само 24 часа. То присъства навсякъде, и в магазините и в заведенията за хранене. Не сме дошли за моцарелата, но няма да пропуснем възможността да я опитаме. В най-натуралния й вид, нарязана на шайби с резен домат отгоре, няколко листенца босилек и зехтин.

image


И пица. Тук е поставено нейното начало. Неаполитанците имат и патент за нея. Именно в този район са създадени почти всички тестени изделия, с които Италия става популярна по света. Най-много ни допадна пица Diavola. Много люта.
Ако пристигате с автобус ще спрете на площад Гарибалди. Тук е автогарата. Наоколо ще чуете повече чуждоезична реч, отколкото италианска. Включително и българска. Иначе италианците са почти милион в този град. Той е трети по население след Рим и Милано.
Около площада са наредени всякакви магазини и магазинчета. Виждаме и един руски. С водките и мезетата на витрината. В една от многото улици, започващи от площада е разположен пазар – умалено копие на Илиенския. Множество сергии на открито, отрупани с всякакви стоки, евтини и със съмнително качество, включително и китайски, както си му е редът.


Площад Гарибалди

По-нататък започват сериозните магазини с маркови стоки, бутици. Зяпаме витрините, тук-там влизаме вътре, разглеждаме стоките. Учтиви девойки ни предлагат помощта си, но ние всъщност сме дошли за впечатления, не толкова да пазаруваме. Забелязваме, че модата тук е ориентирана към по-обикновените хора, няма я висшата мода на Северна Италия.
Историята на Неапол е написана по улиците му. Не може да извървиш и една пресечка без да видиш плоча с надпис, статуя на светец или светица, сграда, шадраван, обелиск, разказващи за миналото. А то е забележително. Градът е основан между IX и VIII век пр. Хр. от гръцки колонизатори, по-късно отново е издигнат като Неаполис в края на VI в. и началото на V в. пр. Хр и се нарежда между главните градове на Велика Гърция. През почти трихилядолетната си история е бил под многобройни и продължителни владичества. След упадъка на Римската империя през VII в. градът става автономно херцогство независимо от Византийската империя. Впоследствие, през XIII в. за около 600 г. е столица на Неаполитанското кралство. После е център на Арагонската империя. През Късното средновековие е бил един от главните културни центрове, наравно с другите европейски столици. Неговото голямо артистично и архитектурно наследство е защитено от Юнеско и през 1995 г. историческият център на Неапол, най-широкия в Европа, е включен в листата на световното хуманитарно наследство. Тук е най-старата опера на Апенините, Teatro di San Carlo. Има си и Триумфална арка, както в Париж.
В една от пресечките се натъкваме на религиозно шествие. Отпред вървят младежи облечени в бели дрехи с нещо като орден, окачен на широка лента през врата и носят хоругви. Следват ги друга група деца, също в бяло, които носят на раменете си украсена носилка със статуя на светица. След тях е оркестърът, съставен от няколко музиканти в ежедневни дрехи. Групата завършва с шепа поклоници. Шествието се вие по улицата, заобикаля автомобилите, качва се на тротоара и бавно напредва към целта си, вероятно някоя църква. А те не са малко. През ХVIII в. са били 500! Дори и днес Неапол продължава да притежава най-големия в света брой църкви, манастири и други религиозни обекти. Над 400 са. Много от тях са забранени от векове за посещения или изоставени. Бавно се рушат и въпреки опитите за консервация парите и тук не стигат. Продължаваме към нашата цел. Искаме да се изкачим на хълма над града и да разгледаме крепостта Свети Елм (Sant'Elmo) и замъка Свети Мартин (Belvedere di San Martino).
Времето е много приятно за края на март. То тук май винаги е приятно, като гледаме палмите и огромните тропически разстения. На около 200 км южно от Рим, на брега на Средиземно море – какво повече за един мек и приятен климат.
Стигаме до пристанището. Четирима рибари опитват късмета си, но без особен успех, съдейки по празните им кофички. Грамаден круизен кораб почива на кея, вероятно „пуснал” туристите си да обикалят нови забележителности. Огромни товарни кораби чакат на рейд да бъдат разтоварени. Встрани от тях белеят множество триъгълни платна на някаква ветроходна регата. Тръгнали са навътре. Сигурно ще стигнат до някъде и ще се върнат.


Морската гара

Минаваме покрай огромна крепост. Замъкът Нуово. Кръгли кули, високи вероятно 20-25 метра, увенчани със зъбери и съединени с дебели стени. Отстрани временна ограда от мрежа, строителни машини, фургони, работници... Тече някакъв ремонт. От табелата се осведомяваме, че Castel Nuovo (новият замък), всъщност не е чак толква нов. Завършен е през далечната 1282 г.


Замъкът Нуово

Поглеждаме нагоре към върха на хълма, където е крепостта, въздъхваме и поемаме. В голямата си част уличките са тесни, еднопосочни, павирани, с надвиснали балкони на 6-7-етажни сгради. Вдигаме високо нагоре глави, за да видим небето, синеещо като горска просека над нас. А наоколо магазинчета пълни с всякакви стоки. Малки, кокетни, живописни. В много се продават сувенири – туристът тук е на почит. В други - пресни закуски приготвени на място, сладкиши, пици, деликатеси. Обгръща ни хорска глъч, движейки се по тесните тротоари. По улиците не става. Автомобилите непрекъснато сноват нагоре-надолу, търсят място за паркиране, но си е късмет да намерят. Затова е пълно със скутери. Има ги всякакви, дори от времето на Луи дьо Фюнес. На някое кръстовище или завой, където има малко свободно място е спряла триколка с вдигнати брезенти и подредени в нея щайги със зеленчуци и плодове. Подвижна сергия. Виждаме как от един балкон на третия етаж се спуска вързана с въже кофа, някаква жена отгоре казва нещо и продавачът слага в кофата поръчката. Само не видяхме как стана плащането, но може да си имат някакъв начин. Натъкваме се и на рибно пазарче. Касетки с различни риби, октоподи, раци. Големи тави пълни с вода и вътре всякакви миди. Големи черни, средни зеленикаво-сивкави, дребни шарени, почти бели, като тези дето изхвърля нашето море. Не знаехме, че и те се ядат. Всичко съвсем прясно. До тях сергии със зеленчуци. И глъч. Като на нашенски пазар. И хората приличат на нас. Серджо, живеещ на двайсетина километра от Неапол, в град Казерта, с когото имахме делова среща, и когото дотогава не познавахме, ни покани в къщата си, набра портокали и мандарини от дърветата в двора си и ни направи фантастичен сок. Март, а портокалите презряваха и капеха дори и по улиците.



Изплезваме езици докато се доберем до върха. Духа ветрец, който ни кара да си облечем свалените якета. Над нас е само крепостта. Под нас е градът, разстлал се като шарена черга, покриваща хълмовете и равнината.
Покриви, покриви, покриви. Различни форми, различни цветове. Пред нас на склона преобладават плоските, на които са поставени масички и столчета и оградени от саксии с цветя, приличат на закътани градинки. Надолу към равното се появяват куполи на църкви и на сгради в арабски стил. А вече в равнината са съвременните сгради – стандартните бетон и стъкло. На съседни хълмове се виждат сгради като дворци. Не знаем какви са, но са красиви. Отсреща е морската гара с корабите и големите контейнеровози на рейд. Вдясно пристана на частните лодки и яхти. Регатата е влязла доста навътре в морето.


Пристанището

Тънка мъглица се стеле в далечината и леко замъглява гледката към Везувий. Доста висок е – 1277 метра, и доста стар. Най-рагневен е бил през 79 година от Христа. Тогава е унищожил градовете Помпей и Херкулан. И досега той периодично напомня за себе си. Последните стотина години 6 пъти е изригвал, като последно това се е случило през 1944 г. Той е единственият действащ вулкан на нашия континент. И изобщо не е безопасен. Дори и сега от множество процепи в планината излизат горещи газове, способни да запалят лист хартия. Сеизмолозите се опасяват, че скоро пак ще изригне. И ще застраши живота на 3 милиона души, живеещи в Неапол и в градчетата около вулкана. И въпреки предупрежденията на учените, и въпреки че правителството плаща на всеки, който доброволно се премести другаде, повечето жители нямат намерение да се местят. Вместо това те са потънали във всекидневието и вършат обичайната си работа с философски фатализъм.. Опитваме да му направим хубава снимка, но не успяваме. Далече е, пък и мъглата пречи.


Поглед към Везувий

Отпочинахме. Време е да разгледаме това, за което сме тук. Купуваме си билети и влизаме. Няма забрана за снимане. И добре, че е така, защото и най-наблюдателните, и най-паметливите посетители няма да запомнят и половината от това, което има да се види. Започваме от крепостта Свети Елм. На самия връх на хълма със странна форма на разтеглена звезда с остри върхове се издигат каменни стени високи повече от 10-етажна сграда. Във вдлъбнатините в основата на върховете, дълбоки и тесни ниши с оръдия, пазещи всяка стена. Има 2 входа. Единият е на по-ниско ниво, охраняван от триметрово ръждясало средновековно оръдие, с малка експозиция във фоайето и модерен асансьор. Другият е този, който векове са ползвали обитателите и нападателите. С тесен извит път нагоре. Избираме втория. Катерим се по него и се озоваваме пред тесен мост над ров, който някога може би е бил пълен с вода. Над входа мраморна плоча разказва история. Мъчим се с латинския, но освен император Карл V Август Непобедими и годината 1538-а друго не разбрахме. Явно тогава нещо се е случило, за да сложат тази плоча. А иначе самата крепост е построена 2 века по-рано, през 1329 г. Минаваме по моста и влизаме във висок и тъмен тунел. Тунелът е павиран и се вие под земята докато излезе на плаца в средата на крепостта. Някога в светлината на запалени факли по паважа са чаткали копитата на ездачи и е отеквал грохота на обкованите със стомана колела на колесниците и военните коли. На всеки завой ниша с оръдия. Охрана на тунела.
Излизаме на правоъгълен плац, където някога са се строявали войници, ехтели са команди, правили са се военни упражнения, имало е награди и наказания. Разхождаме се по крепостната стена и отново оглеждаме всичко долу – града, Везувий, морето.


Крепостта San Elmo

Време е да разгледаме и двореца Свети Мартин. Ако навън затаявахме дъх пред величието на огромните каменни стени на крепостта, тук немеем пред красотата и изяществото, създадени пак от тези ръце. Гербове на ралични владетели по стените, картини, гоблени, позлатени съдове, накити, мебели, оръжия, колесници, навигационни уреди, макети на кораби и истински лодки за разходка на царствените особи.


В двореца San Martino


В двореца San Martino

Всичко има. Обикаляме от зала в зала, качваме се и слизаме по стълби, щракаме с фотоапаратите, докосваме полирания камък на статуите, филигранната дантела на каменните орнаменти на парапета около олтара в църквата Certosa di San Martino. А тя е истински шедьовър на бароковата архитектура. И е превъзходно запазена. Наслаждаваме се на изяществото, сътворено от човека.


В църквата Certosa di San Martino

Постепенно слизаме в подземието, където зад огромно стъкло стои триизмерен макет на средновековен град. Мислехме, че вече нищо не може да ни изненада. Но ахваме от изумление, защото всичко е изработено с такова майсторство и търпение, че хората изглеждат като живи.


В двореца San Martino

Излизаме на дневна светлина, за да установим, че вече е късен следобед и часовете неусетно са отлетели. Преситени от красота и емоции хвърляме последен поглед на града и започваме мълчаливо нашето спускане в настъпващата вечер. Регатата е завършила. Само няколко изостанали лодки белеят платна недалеч от брега.
Много неща видяхме, много красота попихме, много впечатления събрахме. Но много още остана за разглеждане. Не успяхме да слезем в катакомбите, да разгледаме Помпей - най-големия съхранен античен град. Бил е заобиколен от каменна стена дълга 3120 м, с 11 кули и 7 градски врати. Имал си е градски форум, ограден с колони, където е кипял политически живот. Имал си е храмове – на Аполон и Юпитер, където е течал религиозния живот. Имал е общински съвет и съд – център на обществения живот. Покрит пазар за търговците, амфитеатър, където са се провеждали гладиаторски боеве, обществени бани, публични домове с невероятни еротични мозайки и рисунки, както и доста домове на богати помпейци.
Много неща останаха невидени. Тръгваме си с известна тъга. Но пък това е повод да дойдем пак.


2012-11-05 | Hot&Cold | Автор: Ненко Петков

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 91 Вчера 233
Общо 266962 за 2110 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.