iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Смятате ли, че сте постигнали всичко, за което сте мечтали?:

Да, осъществих мечтите си.

Категорично не. Все още съм далеч от най-желаните неща.

Донякъде. Човек никога не спира да мечтае и да търси нови възможности.


Есенна приказка за Ерма


Както се ровех в интернета с мисли за плюсовете и минусите на глобалната мрежа и като човек скептик не намиращ сериозни аргументи за безспорната полза от него, попаднах на една много красива легенда. Легендата за ждрелото на река Ерма. Нека ви я разкажа накратко.

image


Някога преди много, много години красотата и кристално чистия и свеж въздух на района на Знеполе (Трънска област), привличали богати римляни и тракийци. Те се преселвали в построения от траките град Зелениград (днес село), Забел, Рани Луг. Построили вилите си по склоновете на планината Руй. Издигнали храмове на бог Аполон, богиня Бендида, тркийският бог-конник Аздул (Ездул, Ездимир), Дионисий, Хера и още много други.
Богат бил този край – горите пълни с дивеч, голямото езеро им давало риба, копаели злато в планината, отглеждали домашни животни, гледали лозя. Жените им се кичели със злато, а мъжете украсявали дръжките на мечовете си със скъпоценни камъни.
Така всички живеели щастливо и богато, докато една година много сняг паднал и напролет езерото се препълнило с вода и започнало да залива всичко наоколо, сгради, добитък и дивеч. Уплашили се всички хора, храмовете на Аполон и Хера вече били заляти и потъвали под водата и нямало къде да се молят. Тогава се събрало цялото християнско население на града и излязло горе в планината да се моли. Молили се на Господ Бог и той чул молбите им. Изпратил Архангел Михаил да им помогне. Застанал Той на една скала, извадил меча си и разсякъл скалата на две. Образувало се ждрело. Втурнала се водата през ждрелото и цялото езеро изтекло през него. Обърнал се Архангел Михаил към трите бука, растящи наблизо, докоснал едната бука с огнения си меч, и под корените им потекла бистра изворна вода. А хората от благодарност му построили храм, близо до трите буки с лековитата изворна вода.
И до днес трите буки стоят там, а изворът продължава да отдава своята лековита вода на света.
Хареса ми легендата и ме заинтригува. Пътувал съм по този път за Стрезимировци и винаги съм се чудел на странните имена на селищата в този район. Освен че ми звучат непознато, повечето завършват на „...ци“. А ето, че те били свързани с древните траки. Казах си – крайно време е да отида да го видя. Бил съм на Триградското и Буйновското ждрело и отдавна си казвам, че трябва и това да видя, та сега красивата легенда ме накара да си направя една есенна екскурзия до там. Есента е прекрасен сезон за разходка в планината. Цялата палитра с цветове на природата се е изляла върху дърветата.

И понеже от една страна обичам красивите места, а от друга не обичам да бъхтя потен с километри през гори и чукари с раница на гърба, пълна с провизии, се осведомявам докъде може да се стигне с кола. Късметът е на моя страна. Пътят стига досами ждрелото.
До Трън са около 70 км. Неделя сутрин е. Мързеливо ставам без да бързам, защото няма смисъл да пристигна преди да се е стоплило и да има обедно слънчице. На разклона за село Парамун има ханче, на стената на което любопитните могат да прочетат изрази от трънския говор. Не че нещо ще разберат без преводач. Но звучат много колоритно. Например как две букви могат да образуват цяло изречение.
Развеселен продължавам нататък. Слънцето ярко огрява хълмовете и внася ведрост в есенния пейзаж. А есента е приказна. Жълто, зелено, червено, сиво, кафяво и всичките им оттенъци са покрили склоновете на Руй планина.

Неусетно съм спуснал стръмнината и навлизам в гр. Трън. От центъра на града си има табела, на която пише, че до ждрелото има 5 км. Чудесно. Правя десния завой, минавам по моста и продължавам. Пътят е асфалтиран, в много добро състояние и след един мост ме отвежда на място за паркиране в рядка тополова гора. Десетината паркирани коли и димящата скара с бира и безалкохолно ме убеждават, че съм на правилното място. Разбирам, че ждрелото е на 200-300 метра. Много обичам този туризъм. Паркирам колата на поляната, вземам фотоапарата и бодро поемам.
В началото има сергийка със сувенири, а до нея и една с балкански пчелен мед, сладка и конфитюри от горски плодове. Изглеждат апетитно в малките си бурканчета. Добре, че сладкото не ми е слабост, та без колебание ги отминавам. Пътят леко се изкачва нагоре. Отляво е стръмен обрасъл склон, отдясно в ниското тече реката. Между нея и пътя по поляните между тополите кипи труд. Заприличва ми на ленински съботник, но това съмнение от по-близо се разсейва. Работата е съвсем сериозна. Лее се бетон, слагат се греди, теслите отекват неуморно. Работници изграждат кокетни беседки. С по 2 пейки една срещу друга, а между пейките празно – вероятно там ще поставят маса. Детската площадка вече е готова, с катерушки и пързалки. Пясъчникът още е празен, но явно общината има сериозни намерения относно туризма. Похвално.

Действително след кратко изкачване отпред се появява ждрелото. Занемявам. Две скали по 200 метра се извисяват нагоре само на 5 метра една от друга. Страхотна гледка. Наистина прилича на скала, разсечена от свръхестествена сила. Едната се казва Църквището, а другата Жилав камък.

Отпред дървено мостче къде сковано с пирони, къде вързано с въжета, дава възможност да се премине над реката. Мостът е стабилен, независимо от вида си. Правя няколко снимки от него, защото оттук се открива най-добрата гледка към скалите.

Отсреща по-нависоко се вижда отвор на пещера, в която влиза път.

Изкачвам стръмните стъпала, импровизирани от дъски и дървени колчета и се озовавам пред гърлото на пещерата.

В дъното се вижда светъл отвор. Значи не било пещера, а тунел, през който минава черния път. Тръгвам по него и се чудя естествено образувание ли е, или е дело на човешки ръце. По свода и стените не забелязвам следи от някакви инструменти, дори напротив, изглеждат като пещерни образувания.
Но пътят си е съвсем човешко дело и води към село Богойна, доколкото разбирам. Преминавам тунела като внимавам да не се спъна, защото към средата си той е доста тъмен. Излизам от другата страна и след стотина метра има пътека, която слиза надолу.

Спускам се по нея като се разминавам с двама мъже с въдици в ръце. В края на пътеката стигам до дървен мост, досущ като оня оттатък.

И отсам скалите изглеждат по същия начин внушителни. Само водата е по-бърза и образува малък водопад.

После има вир. Не е дълбок, но може и да има риба. На скалата над него импровизирана пейка от две дъски и още димящо огнище напомнят за рибарите.

Пътеката продъжава по отсрещния склон стръмно нагоре. Започвам да се катеря, незнаейки къде води. Е накъдето и да води не я изкачих. Някъде под билото на скалата се отказах и се върнах обратно.

После ми казаха, че стигала до върха на Църквището и заобикаляйки по билото, отвеждала на паркинга откъдето тръгнах. Местни хора ми обясниха още и че пътят дето минава през тунела започва малко преди моста. Напътиха ме и за манастира "Св. Архангел Михаил". Но за него и за трите буки ще ви разкажа следващия път.


2012-12-01 | Hot&Cold | Автор: Ненко Петков

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 132 Вчера 217
Общо 240378 за 1986 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.