iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Смятате ли, че сте постигнали всичко, за което сте мечтали?:

Да, осъществих мечтите си.

Категорично не. Все още съм далеч от най-желаните неща.

Донякъде. Човек никога не спира да мечтае и да търси нови възможности.


„Пазителката на гълъбиците” на Алис Хофман


Годините минават, светът се променя, само надеждите, страховете и любовта на жените остават същите. „Пазителките на гълъбиците” е вълнуващ и завладяващ роман, възхваляващ силата на жените, триумф на въображението, плод на изключително задълбочените проучвания на авторката за едно от най-затрогващите събития в човешката история – деветстотин юдеи месеци наред удържат крепостта Масада срещу многохилядната римска армия.

image


В живота на писателя се случва поне веднъж някоя книга да дойде при него като неочакван дар. За Алис Хофман това е романът „Пазителките на гълъбиците”. „Той бе дар за мен от моите прапрапрабаби, жените от древен Израел, които ми „проговориха” за пръв път, когато посетих планинската крепост Масада. Пиша вече трийсет и пет години, създала съм повече от трийсет романа, но едва сега ми бе дадена историята, която е трябвало да разкажа.”
В продължение на много години Алис Хофман проучва историческите събития, като основен източник са текстовете на историка Йосиф Флавий, който описва падането на крепостта. Според него само две жени и пет деца оцеляват, след като юдеите избират да се самоубият вместо да се предадат на римския легион. Тези жени разказват историята на римляните и следователно, на света. Авторката използва и проучванията на Игаел Ядин, най-известния библейски археолог ръководил разкопките на Масада. „Бях вдъхновена от първото си посещение на Масада, духовно преживяване, което бе толкова силно и дълбоко, че имах усещането как сенките на живелите там преди две хиляди години хора придобиват плът и застават редом с мен, за да ми разкажат своята история. Събитията от миналото и изключителната саможертва на тези хора сякаш оживяха. Като че ли всичко се бе случило само преди часове. Беше ужасно горещо и хоризонтът пред мен пулсираше от синя жега. Сред дълбоката тишина, потънала в мистерията на миналото, заобиколена от мъката на загиналите там, изведнъж се почувствах и обгърната от живот, и от историите на жените, които са били там. В този момент за мен се родиха и моите героини - пазителките на гълъбиците.”

Издателска къща КРЪГОЗОР


Интервю с Алис Хофман
Алис Хофман е американска писателка, автор на повече от петнайсет романа, станали бестселър по целия свят, сред които е и „Ледената кралица“, издаден от ИК „Кръгозор”. По някои от тях са направени успешни филмови екранизации („Приложна магия”, „Речният цар”, „Аквамарин” и др.).



Описвате новата си книга като „историята, която е трябвало да разкажа”. Защо?
За мен това е най-дълбоката, най-истинската история, която някога съм разказвала. Като по-млад автор не съм чувствала нуждата да пиша за подобни неща, но сега усетих, че времето е настъпило.
Първия път, когато сте посетили Масада, сте изпитали силна духовна връзка с мястото. Как това повлия на книгата ви?
Всъщност тази връзка бе причината да напиша книгата. Имах чувството, че чувам гласовете на моите прапрабаби, които ми разказваха истории, както някога в древността жените са се събирали и са си споделяли своите тайни и познания. Два пъти съм била в Масада, първия път в разгара на лятото, когато беше непоносимо горещо! Знаех, че на това място е имало обсада, но не знаех какви са били причините и определено не знаех, че е имало оцелели.
Кое ви впечатли най-много в тази история?
Когато посетих музея на Масада, се трогнах от всеки предмет, който видях – най-вече от малките детайли, показващи живота на обикновените хора, живели там. Исках да проуча света на жените по време на война, който според мен е еднакъв и в древните времена, и днес. Знам, че всичко, случвало се на жените в миналото, може да ги сполети и днес.
С коя от четирите жени в книгата най-много се идентифицирате?
И с четирите. На пръв поглед са много различни една от друга, но в крайна сметка те създават една група, едно много сплотено общество, в което не само съдбите им, но и образите им се преплитат. Чувствам, че в даден етап от живота си съм била всяка една от тях.
Има удивителни коментари за „Пазителките на гълъбиците”. Тони Морисън я определя като „огромен принос към литературата на XXI век”. Това как ви кара да се чувствате?
Тони Морисън е най-великата жива писателка, романист, на чиито творби се възхищавам, направо ги обожавам. Нейният коментар е много по-ценен за мен от всяко друго мнение. Изключително съм поласкана, че е прочела книгата ми!
Пишете романи и за възрастни, и за по-тийнейджърска аудитория. Каква е разликата според вас?
Обичам младите читатели – те са толкова страстни, толкова въодушевени! За мен границата между младежката и „зрялата” литература се размива. Връзката ми с по-младите читатели ми помага да бъдат наясно с надеждите и мечтите на младите хора. И с моите също.
Защо пишете? Промени ли се отношението ви към литературата с годините?
Пиша, защото трябва. За мен това не е въпрос на избор, така се справям със задачата да съществувам в този свят. Когато погледна назад, виждам, че съм същият писател какъвто бях, когато започнах да пиша на 21 години. Просто сега знам малко – съвсем малко – повече, отколкото знаех тогава!

Източник: Utsandiego.com



2012-12-07 | Култура |

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 132 Вчера 217
Общо 240378 за 1986 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.