iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


Есенна приказка за Ерма – Трънският манастир


Това е продължение на онази есенна приказка за Ерма, която ви разказах неотдавна. С няколко думи ще ви припомня за какво ставаше въпрос. Една красива легенда за богати римляни и траки, за процъфтяващи градове, за чудесна природа с кристален въздух, за злато и скъпоценни камъни, за храмове и светилища на богове, за щастлив и охолен живот.

image


Всичко това е съществувало преди векове в долината на днешния град Трън, по склоновете на планината Руй. Но и за страхотно бедствие. За наводнение, заплашвало да унищожи всичко това. И за щастлив изход от трагедията. С две думи ставаше въпрос за ждрелото на река Ерма. Едно от петте ждрела в България.
Сега ще ви разкажа за това какво е останало от онова време, какво е останало от величието на миналото и какво се е съхранило до наши дни.
Тази история не е така ведра като предишната, нито е изпълнена с толкова красота. Тя е тъжна като всяка история за отминали неща...
Та след като архангел Михаил разсякъл скалата на две, той докоснал с меча си единия бук и от корените му потекъл бистър извор. От благодарност хората съградили на това място манастир с църква.
Упътен за местоположението на храма тръгвам от ждрелото към Трън. Веднага след мантинелата на втория мост вдясно има стръмна отбивка към реката, толкова незабележима, че я пропускам първия път. То и да не бях я пропуснал едва ли щях да мога да направя толкова остър, почти обратен завой, че да мога да сляза по нея. Долу до реката има циментирана площадка, колкото за една кола. Оставям колата там, защото по-нататък не може да се продължи с лек автомобил.
Пътят, защото той е засега само добро пожелание, представлява горска просека, направена от фадрома и багер вероятно. Изровени са дърветата и е леко изравнено. Страшно стръмно е и си мисля, че малко коли ще могат да се изкачат догоре. Иначе разстоянието до църквата не е голямо, 300-400 метра. Нагоре става по-малко стръмно, но пътят не е оформен до края. Остават 50-60 метра до поляната. Най-напред виждам част от църквата. Нисичка, олющена, с нови керемиди.
Преди да стигна до нея забелязвам трите бука, точно както са в легендата. Единият – ударен от гръмотевица.



В първия момент не виждам изворчето, така изкусно се е сляло с околността, че само чучурът и бликащата вода го издава. На връщане ще си налея, сега само отпивам. Студена е и е вкусна. Наистина.



Бавно се приближавам към църквата, обикалям я, оглеждам се наоколо целият изпълнен с недоумение. И отново в мен изниква въпроса за ползата от интернета. Убеждавам се, че колкото може да ни помага, също толкова може и да ни заблуждава. Каква е тази история, че „Понастоящем Трънският манастир е действащ, но без монаси.“, „ През 14 в. в манастира е имало около седемдесет монаси, които са избити от кърджалиите...“? Нито има манастир, нито нещо е действащо, нито през 14 в. е имало кърджалии (още повече, че в тези планини би трябвало да се наричат даалии). Реалността е плачевна. Съжалявам, но единственото вярно нещо за сегашното състояние е, че там е останала само трикорабна църквичка, чакаща вярващи и милостиви хора да я реставрират. И руини наоколо.



Добре, че над вратата с въглен пише Св. Архангел Михаил, иначе нищо наоколо не потвърждава славната история на това място.



А тя наистина е забележителна, стига да е вярна.
Трънският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан по време на Второто българско царство. В периода на османското владичество той е бил важен културен център в западните покрайнини, като в него е функционирало и килийно училище. Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Единствената запазена сграда в манастира е църквата "Св. Архангел Михаил" построена през 1680 г. Тя представлява трихонкална, кръстовидна постройка от бигор и греди и седмоъглен купол. В олтара е запазена голяма мраморна плоча с култово предназначение, чийто надпис сочи, че е от времето на Марк Аврелий Антоний (161-180г.) и е на латински. През турското робство манастирът е бил опожарен до основи. Един от зографите на манастира е кир Войхна от с. Рани Луг и кир Костадин от с. Турковци. В Трънския манастир е живял българинът Ефрем Белградски, който по-късно е провъзгласен за сръбски патриарх.
Къде са тия неща сега? Нищо не е останало от тях. Почвам да се съмнявам, че съм на правилното място. Не разбирам дотолкова, че да преценя откога е църквата. Затворена е и отворите на прозорците са заковани с дъски. Забелязвам, че предната част, тази, през която се влиза, е пристроена доста по-късно. На местата с паднала мазилка се виждат съвременни тухли. Покривът сега се довършва. От стенописите в църквата едва ли има нещо оцеляло, ако се съди по вида й. Присядам на едно дърво, паля цигара и тъжно оглеждам строителните материали, руините на някаква постройка от три стаи с оцелял комин, самотно стърчащ над полусрутените стени, основите на нещо с неизвестно предназначение.
Гората е обхванала почти всичко. Ставам да се разходя наоколо. От противоположната страна на тази, от която дойдох виждам друг път. Изобщо не е толкова стръмен и с разлята вар по него. А аз се чудех как са докарали строителните материали дотук.
Отсрещният склон е като Вилеров гоблен - с всички топли цветове от безкрайната палитра на природата.



На тръгване наливам едно шише със студена вода от лековития извор с надеждата да ме излекува ако не от болестите ми, то поне от чувството на неудоволетвореност от нас самите, от немарата с която се отнасяме към наследството от предците ни.

И понеже съм в околността, използвам възможността да видя и пещерния параклис „Света Петка”.

Намира се в самия град, на склона срещу църквата.

На върха на скала, сякаш изникнала от земята се издига голям метален кръст.

Удобен паркинг и улица, застлана с жълтеникави плочки водят към ниска врата от метални профили.

След нея започват циментови стъпала, които ме отвеждат на площадка пред дървена врата, която с масивните си дъски, заковани със старовремски клинове нашепва за древност.

Вратата не се затваря плътно и надзъртайки през процепа виждам малко помещение с подредени икони. Съвсем мъничко е, но и процепът е малък, та не мога да видя колко е широко. От едното прозорче виси на дебел синджир метално парче използвано за клепало.

Легендата разказва, че още съвсем малка Света Петка чула божието слово и посветила живота си на него. След дълги години гонения, тя дошла по нашите земи. Но и тук гоненията не спрели. Веднъж преследвана, Света Петка видяла пещера и се скрила в нея. Потерята отминала и тя се поуспокоила. Носела със себе си малко брашно и замесила питка. Запалила огън в една от нишите и видяла, че димът излиза от друго място – тогава разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла си питката, но щом отчупила парче от нея, дочула отново потерята и побягнала през тази дупка, през която минавал димът от огъня. Тогава влезли преследвачите, но не намерили никой в празната пещера. Един от тях посегнал да си отчупи от питката и тя се вкаменила.
В пещерата се стича вода, която местните хора събират и раздават по празници. Преданието казва, че това са сълзите на Света Петка. Нямаше как да проверя истинността на легендата, затова я приемам с цялата й красота.
Встрани от вратата в скалата има вертикален процеп, силно напомнящ за този на гроба на Св. Иван Рилски.

Разбира се, изкатервам се през дупката и се изкачвам на билото на хълма, до кръста. Новият е метален, около 3 метра висок. Старият е бил дървен, малко по-нисък и може да се види подпрян на гърба на скалата, явно вече пенсиониран.


2012-12-13 | Hot&Cold | Автор: Ненко Петков

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 87 Вчера 233
Общо 266958 за 2110 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.