iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


Църногорският манастир – крепост на родолюбието


Тъжното настроение, което беше ме обхванало след посещението ми на Трънския манастир ми припомни за още един такъв. Още едно светилище от Средновековието, още една крепост на родолюбието, разпръсквала светлината на българщината през второто българско царство и през тъмните векове на османското робство.

image


Преди няколко години, когато бях там, той изглеждаше, като че ли аха ще се срути. Сградите бяха на 200 години и изглеждаше, че се крепят само на честна дума. Седяхме вътре и говорехме с игумена, а аз се питах как не ги е страх тези хора да живеят тук. Че те всеки момент могат да бъдат погребани под руините му.
Сега гледката няма нищо общо с преди. Сега обителта няма тъжната съдба на захвърлено и забравено от родителите си дете.
Ето какво беше преди...


А ето какво е сега...


Разказвам ви за Църногорския манастир “Св.св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски”. Намира се в планината Черна гора (на местния диалект – Църна г?ра), над село Гигинци (затова му казват и Гигински манастир), на шейсетина километра западно от София. За да стигнете дотам тръгвате по пътя за Брезник, през Перник, но около 2 км. след с. Ярджиловци трябва да свиете леко в ляво, иначе ще отидете в Брезник. В самото Гигинци внимателно следете за ръждива табела от лявата страна на пътя. Ако не видите, питайте. Пътят до манастира е насипан с чакъл, при лошо време вероятно непроходим. Имаше някакво обещание от премиера, си спомням, че пролетта на 2011 г. ще го асфалтира, ама май другите задачи са попречили на това благородно намерение.

Първо ще ви запозная малко с историята, а после ще направим сравнение между старо и ново.
Първите данни за манастира са от Византийското робство. Още от XI – XII в. Смята се, че името на планината идва от многото монаси в нея. Нали са ги наричали „черноризци“ по онова време. При своето създаване манастирът се намирал под юрисдикцията на Охридската (Българската) архиепископия, основана през 1020 г. от император Василий ІІ. През второто българско царство е бил даряван многократно с големи имоти и богатства от щедрите царе и боляри. По време на турското робство голяма част от тези имоти са били иззети в полза на султана, останалото е било присвоявано през вековете от разни местни феодали. Вероятно в началото на XIX в. манастирът бил опожарен и сринат от турците, после отново съграден от родолюбивото българско население. Последните години преди освобождението достига до цветущо състояние. През 1864 г. било построено ново източно крило, през 1868 г. са поставени нови камбани, а в 1869 г. е завършен кръглият притвор на църквата. Богатството на манастира се увеличава, което позволява в 1871 г. да бъде закупен и хан в с. Ноевци.
Манастирът е бил най-големият в Софийската кааза. Тук е идвал дори Пиротският владика и е ръкоположил 15 свещеника наведнъж. След освобождението с умело и мъдро управление имотите на обителта не намаляват. През 1939 г. поделение на трудовите войски прокарва път от с. Гигинци до манастира. Веднага след 9.IX.1944 г. обаче, духовниците са изгонени, а в манастира се настаняват партизаните от Радомирския отряд, които държат под стража политически противници и арестувани офицери от Пети конен полк от Брезник.
Постепенно обителта се превръща в пионерски лагер, имотите им са одържавени, натрупаните през вековете ценности са разграбени, изчезват светините и библиотеката, сградите са оставени да се рушат. В края на 60-те години става обор, в който арендатори отглеждат крави, кози, овце, свине, зайци. И понеже стопанските сгради вече са се разрушили, ги гледат в килиите на монасите. И така до 1998 г. когато сегашното братство се настанява тук, избирайки обителта за свое "място на покаяние". Оттогава започва възстановяването на сградите. Отначало с бавни темпове и единствено със собствен труд, а от 2007 г. и с финансова подкрепа на държавата, еврофондовете, различни медии, частни дарители и с учреденото сдружение „Св.св. Козма и Дамян”, се извършва страхотна възстановителна работа. И макар, че на монасите не им е спасително да бъдат рекламирани и възхвалявани, няма как да не споменем значителната роля на отец Никанор. Този отказал се от света бивш брокер на фондовата борса е свършил (и продължава да върши) огромна работа по осигуряването на средствата за възстановяването на обителта. А на всичко отгоре е и отзивчив и скромен събеседник.

Сега манастирът изглежда като построен отново. От старите сгради все още не е ремонтирана само западната част от централния корпус, в която живеят монасите. Тя засега е с нов покрив и ще бъде възстановена когато бъдат готови жилищните помещения. Дворът е застлан с каменни плочи и ограден с каменен зид от южната и западната страна в стил средновековна крепост. На зида е и чешмата, посветена на възстановителите на обителта.



Като казвам „построен отново“ изобщо не преувеличавам. Ще направя едно сравнение и сами ще се убедите как благочестивото намерение и средствата могат да правят чудеса. Ето вижте сами.
Църквата преди...


И сега...


Аязмото преди


и сега


Камбанарията е новоизградена и ми напомня на Балдуиновата кула. Девет камбани с общо тегло от близо три тона огласят Гигинския манастир. Всички те звучат в хармония благодарение на специален механизъм, който се използва в Света гора - и който за първи път е приложен в български манастир.

Камбанарията


и камбаните.


В двора има и две каменни беседки. В квадратната е разположено скеле за иконописването на купола,

докато кръглата е вече изписана и стои гордо на осемте си бели мраморни колони.




Отзад е новата църква „Св. Силуан Атонски”. Няма друга на Балканския поуостров посветена на този светец с руски произход. Още не е започнало изографисването, но сигурно ще стане много красива.



Зад зида, до аязмото са манастирските рибарници с плуваща вътре пъстърва.



Е, не успях да видя останалото стопанство с биволите, овцете, козите, мандрата – където квасят истинско биволско мляко. Но знам, че всичко е на ниво, както това, което видях.
Сами виждате как от едни руини са изникнали красиви постройки. Ако искате да помогнете да се довършат докрай, посетете манастира, запалете свещ, дарете каквото ви е на сърце или помогнете с труд. Всякаква помощ е от полза.




2012-12-20 | Hot&Cold | Автор: Ненко Петков

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 426 Вчера 437
Общо 306834 за 2286 дни
Най-много 449 на 17.11.2018 (23:53)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.