iBeauty.bg
banner1
Промоции

Няма добавени промоции още!
Още промоции
Анкета

Готови ли сте за лятото?:

Ох, и тази година ще се боря с влизането в банския...

А как иначе?! С нетърпение чакам да покажа перфектни форми на плажа.

Слънце, море, нови приключения... Прекрасен сезон, за който винаги съм готова!


Щастлив празник от детството


Коледата е един от 12-те велики празника за източноправославните християни. Самото им название показва тяхната същност - това са дни, освободени, "празни" от обичайните и ежедневни дейности. Тези дни се отличават със специални обреди, тържествени церемонии, игри и веселие. Коледата е част от коледния цикъл празници и се празнува от дълбока древност. В него са съчетани елементи от езичеството, гръко-римската култура и християнството.

image


Още преди хилядолетия хората забелязали, че в края на декември дните отново започват да се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. Това е важен знак, че животът продължава, че след студа, снега и дългите зимни нощи, отново идва нов живот, ражда се нова надежда за една нова година, за покълването на засадените през есента поля, за умножаването на домашните животни в обора, за обилен плод от дърветата. Затова земеделско-скотовъдните народи го отбелязвали с деня на раждащото се слънце и за тях той е много важен.
Цикълът започва с Игнажден. Някога се е празнувал на 21 декември – денят на зимното слънцестоене и се смятал за началото на новата година. Наричал се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. От този ден, както казват старите хора, денят започва да се увеличава с едно житено зърно. По-късно, след приемането на християнството към него е "прикрепен" християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември. Характерен за него е обичаят „полазване“. Според това, какъв човек пръв ще влезе в къщата на този ден, се е гадаело каква ще бъде годината. Ако човекът е добър, работлив, скромен, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и берекет. Затова и „полазникът“ като влезе в двора, поздравява и благославя къщата, стопаните, добитъка, за да имат през новата година много плод, животни, жито и никакви болести да не ги спохождат. На този ден се е гадаело и какво ще е времето през годината.
Името Коледа се счита, че е побългарена форма на римската дума Календе. С „календе“ римляните означавали първия ден от всеки месец. От „календе“ думата станала „коледа“ по силата на фонетичните закони, а и не без помощта на народната етимология, свързваща я с глагола "коля", тъй като за празника се коли прасе.
Празнуването започва на 24-ти и завършва на 26-ти декември.
На 24-ти е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25-ти - Голяма Коледа, а на 26-ти е празникът на най-близките на Младенеца.
По различните краища на България има различни обичаи при отбелязването на тези празници. Те не се различават съществено, а само в подробностите. Основата навсякъде е еднаква, но аз ще ви разкажа как ние, в Северозападна България, го празнувахме някога.
Бях дете и не всичко си спомням, та на 24-ти през деня не помня какво точно сме правили. Най-вероятно сме играли навън. Помня, че по онова време зимата си беше зима. Натрупваше сняг по 50-70 сантиметра. Всичко ставаше бяло. Дърветата се превиваха, покривите на къщите ставаха огромни, навсякъде се правеха пъртини за да може да се минава.



Бяха пътеки в снега, широки колкото 2 лопати и водеха към различните места, които ежедневно се посещават – дръвника с нацепените дърва и съчките за подпалка, външната порта, кладенеца, талканата, тоалетната, обора с овцете и козите, кочината.
Селото имаше един верижен трактор, за който с една дебела верига връзваха снегорина и той минаваше по главните улици и разриваше снега. Снегоринът беше от дебела ламарина, направена като клин и висок към 60-70 сантиметра. В основата на върха имаше халка и за нея връзваха веригата. Като минеше трактора по улицата и разринеше встрани снега се образуваше коридор по-висок от мен. Децата се движехме в него като в тунел.



Само по реката нямаше сняг. От другата й страна имаше склон, който ползвахме за пързалка с дървените шейни или кой с каквото има. Смях, викове, крясъци, бой със снежни топки, докато премръзнем и спрем да си чувстваме ръцете и краката. Тогава се прибирахме и вкъщи до бумтящата печка, разливаща живителна топлина и аромат на дърва се топлехме, докато лицето и ушите ни се зачервят и почнат да пламтят.
Вечерта сядахме около масата за последната постна вечеря. Баба беше приготвила традиционните гозби за случая: прясната питка, на която с върха на вилицата беше направила кръст, сармите с ориз и пълнените чушки с боб, за които умирах, божествената й баница с тиква с домашно точени кори (то по онова време нямаше готови), ошавът от сушени ябълки и сини сливи, сушено грозде (по гроздобер избирахме най-хубавите гроздове, отрязвахме ги с част от клонката и ги сплитахме на весла, които закачахме на гредите под стряхата на къщата, за да изсъхнат), орехи, мед. Дядо беше пчелар, та вкъщи винаги имаше една голяма тенджера, вероятно към 30 литра, пълна с мед. А по гредите на хамбара, където се съхраняваше обраната и обелена царевица, висяха низи с червени сушени чушки, люти чушлета, сплитове кромид лук и чесън.
По правило прадядо ми, като най-стар, трябваше да прекади преди да започне вечерята, но прекадяването го правеше баба ми. Тя имаше някакво глинено съдче, в което слагаше въглен от печката, а върху въглена две-три зрънца тамян. Започваше да пуши и да се разнася чуден аромат. Най-напред прикадяваше масата, а после и другите стаи. Сега идваше времето за разчупване на питката. Това вече прадядо си го правеше с удоволствие и авторитет. Първото парче, оставяше за Бога, другите раздаваше по старшинство: на себе си, на дядо, на баба, на по-младите. Баба отделяше в една чиния първото парче от питата с по малко от всички манджи на масата и го оставяше настрана.



Орехите накрая на вечерта чупехме на самата маса и слагахме ядката на печката да се запече леко. Трябваше малко да изстине и ставаше хрупкава.
Следващият ден също беше интересен. Коледата започваше с клане на прасето. До следобяд всичко беше оправено и хората бяха готови да започнат коледната вечеря.
През това време децата, облечени с традиционни облекла, с опинци и бели навуща, с шарени върви, с овчи калпаци, преметнали през рамо шарени торбички на дълга дръжка и с по една тояга в ръка, обикаляхме къщите. Навсякъде ни посрещаха засмяни и радостни хора. Ние казвахме някакви пожелания за здраве и живот, за спорна и плодородна година, за много стока в оборите, за много вино в буретата, а те ни даваха орехи, яйца, парчета баница, питки. А на тоягите нанизваха гевречета. И всички пожелания завършваха с „догодина, до амина“.



Вечерта се сядаше на тежката софра, отрупана с пресни мръвки пържено месо. Както повелява традицията започваше се с ракия. На печката, в едно голяма цинково канче, баба слагаше мед и сипваше едно кило ракия. Следеше я да се „обърне“ веднъж и наливаше в глинените чашки. После я слагаше отстрани на печката да е топла. За пиенето на греяна ракия си има майсторлък. Трябва като вдигнеш чашката и да пиеш, да не дишаш, защото парите те блъскат в носа и те задавят. Понеже аз не бях овладял тази тънкост, стисках с два пръста носа си и тогава отпивах една глътчица. Пареше, но беше сладка и вкусна, а и ме правеше да се чувствам и аз голям мъж. Нова пита, топла, топла се разчупваше и всеки получаваше голямо, вдигащо пара парче. Дядовото задължение беше час по час да слиза в мазето и да носи по една голяма стъклена кана с червено вино. Каната беше литър и половина, с изрисувани гроздове по нея, и като я внесеше в стаята, беше цялата запотена от студа. Понякога слизах с него за компания. Бурето беше вдигнато на някакви дебели дървени трупчета, той слагаше каната под канелката, завърташе я да сочи напред, тя изскърцваше и с шумящ звук потичаше виното. Докато се напълни, отгоре се образуваше един пръст пяна, който после спадаше и оставаше само синджир от мехурчета по стъклената стена.
За какво си говорехме не помня, но помня, че това беше една много щастлива за всички ни вечер.



2012-12-25 | Hot&Cold | Автор: Ненко Петков

Всички статии

banner1
banner1
Седмичен хороскоп

Посещения на сайта:

 Днес 115 Вчера 247
Общо 279923 за 2162 дни
Най-много 342 на 23.02.2017 (23:58)
За нас | Контакти
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта ibeauty.bg без разрешение е забранено.